Търговски марки – опозиции

Търговски марки - ОпозицииПредставяме Ви въведението към новото издание на издателство IPBulgaria – книгата на адв. Аглика Иванова и Иван Иванов “Търговски марки – опозиции“ 

 „При регистрация на търговски марки се използват различни процедури:

  • експертизна;
  • експертизна с предваритлено публикуване на заявките за подаване на възражения;
  • опозиционна;
  • смесена – експертизна и опозиционна;
  • чисто регистрационна система;

Различни са факторите, повлияли за използването на всяка една система. Обща е тенденцията, че ако преди 30 – 40 години в голяма част от страните е функционирала експертизна система в последно време, в резултат на динамичното развитие на икономиката, необходимостта от използване и респективно регистрация на множество търговски марки, необходимостта от по-бърза регистрация, както и излизане на държавата от пълното регулиране на сферата с цел поощряване на свободния пазар, държавите преминават към опозиционна система.
 
С развитие на интеграцията в Европейския съюз преди две десетилетия страните-членки се обединяват около необходимостта от създаване на единна европейска марка, която да е основана на интереса на притежателите на по-ранни права. Още със създаването на марката на Общността – процедурата по нейната регистрация е опозиционна. По  този начин притежателите на по-ранни права имат възможността за непосредствен контрол върху регистрацията на последващи марки, като в същото време икономическият интерес и реалното използване на марките е факторът, който определя дали ще се допусне регистрацията на едно сходно означение или не.
 
В момента на присъединяване на България към ЕС, в страната е действаща експертизна система с публикация на заявките, като е дадна  възможност за подаване на “възражения”, които нямат задължителен характер за експертизата. Тази система доказа своята неконкурентноспособност пред българските заявители със своята бавност (марките се регистрират на практика след 24-тия месец) и разминаване на критерия за регистрабилност между българските марки и марките на общността (които от 2007-ма имат пряко действие в България) – така ако един български заявител подаде едновременно заявка за българска и марка на общността – последната се регистрира до шестия месец, докато националната за повече от три пъти по-дълъг период. От друга страна – в един и същи случаи – много често се оказва, че при заявка за марка на Общността притежателите на по-ранни права не подават опозиции – липсва интерес (преценяват, че марките не са сходни до степен на объркване), докато в хода на националната процедура в България – марките получават откази за регистрация след експертиза.
 
От 2011-та година в България се променя регистрационната система чрез въвеждане на опозиция. Промените в Закона за марките и географските означения влиза в сила от 10.03.2011-та година. Наредбата по прилагане на закона в частта по отношение на процедурите по опозиция закъснява с два месеца и е приета на 30.05.2011г. В Патентно ведомство започват да работят паралелно и по двата режима – има голямо количество марки, които се разглеждат по експертизаната система (всички заявки за марки, публикувани преди 10.03.2011г.), като експертизата по тези заявки продължава в следващите 20 – 22 месеца. 
 
В настоящата книга ще проследим опозиционните системи в България и при регистрация на марка на Общността, като ще бъдат разгледани подробно прицедурите при разглеждане на двете системи, както и критериите и основанията за подавне на опозиции при двата режима.“
ip_logo

The post Търговски марки – опозиции appeared first on IP Bulgaria.